"Кария / Карея", късноантична крепост

Късноантична "Кария" и ранновизантийска крепост "Карея"/"Кареас" се намира на 6 km източно по права линия от центъра на гр. Шабла и обхваща нос Шабла. Възникнала към края на 5 и началото на 6 в.пр.н.е. и е просъществувала до към края на 6 век. Пристанището на града е било направено изкуствено, чрез издигнати каменни насипи- вълноломи от север, изток и юг, които са оформили басейн с дължина 280 m и ширина 120 крачки, според описанието на К. Шкорпил. Стената на крепостта е издигната през късната античност. Укрепителни съоръжения били издигнати на носа, който тогава се е издавал по- навътре в морето и затварял тогава от югозапад закрития пристанищен басейн. Според бележките на К. Шкорпил, укреплението имало четириъгълен план с размери 67 на 40 крачки. Зидът на крепостта е бил изграден от ломени камъни, споени с бял хоросан и е бил широк 1.65 m В северния и южния ъгъл на западната стена е имало по една квадратна кула. Според археологическите останки, укреплението има схема на класически квадрибургум и може да се класифицира като малък кастел, с четириъгълни ъглови кули, които се издават ненапълно пред стените. Укреплението е издигнато най- рано през първата половина на 4 век. Стандартите на квадрибургите предполагат приблизително квадратна реконструкция на неговия план с размери 60 на 60 m. Укреплението е изпълнявало военно- полицейски функции, изразяващи се в охрана на пристанището, наблюдение и контрол на сухопътния и морски трафик в района, събиране на разузнавателни данни, контрол на търговията и осъществяване на имперската данъчна и митническа политика. Укреплението е приело името на селището, в чертите на което е било издигнато. От намерените материали, се предполага, че е разрушено при хунските нашествия през втората четвърт на 5 век, както и селището Кария. Към началото на 20 век, източната му половина вече била напълно унищожена, поради пропадането на морския бряг. Руините на крепостта били използвани за построяването на Шабленския фар.
Археолога Сергей Торбатов установява построяването на ранновизантийско укрепление на мястото на римското. Това става около 1 век след разрушаването на римското. Построено е по времето на император Юстиниян 1. Големите промени на крайбрежието от късната античност до наши дни не позволяват точното установяване на размерите на крепостта. Новото укрепление е било изградено от добре обработени каменни блокове. Северната стена е била широка 2 m. Тя е следвала точно трасето на римския кастел, като ъгловата кула между северната и западната стена, вече не била квадратна а кръгла. Западната стена не следва трасето на римската. Тя е била широка 1.9 m в северната си част и 2 m в южната. Минавала е през югозападната ъгловата римска кула, като запазва от нея само остатъка, който е стърчал западно пред стената, като го запазва като междинна правоъгълна кула и продължава на юг. В крепостната стена бил вграден вход към кулата, широк 3.12 m. На юг от тази кула не може да се установи как е изглеждало византийското укрепление, поради изменението на крайбрежната ивица през вековете.
Ранно- византийското укрепление е построено към средата на 6 век, заедно с крепостите при Камен бряг 2, Тимум запад и Балчик- Тузлата, които укрепления са били част от цялостната защитна мрежа, издигната по това време от Византия. Унищожено е през периода 563-564 г. при някое варварско нашествие. Следва възстановяване на крепостта от страна на Византия, след много кратък период. Към края на 6 век, укреплението е окончателно разрушено.
Надморска височина: 1 m GPS координати: 43°32’22” С.Ш. и 28°36’25” И.Д.

Библиография: Торбатов, Сергей. Укрепителната система на провинция Скития (края на 3- 7 в.). Велико Търново, 2002.

Карта на крепостта:


Вижте по-голяма карта