Късноантичната крепост "Калето" се намира в национален археологически резерват Яйлата на 1.89 km южно по права линия от центъра на село Камен бряг. Укреплението било издигнато върху най- високата част на терасата и доминира над нея. От североизток и югоизток то естествено е защитено от морето с отвесни, с височина над 20 метра скални масиви. Това е наложило изграждането на отбранителни крепостни стени само от северозапад и югозапад. Укрепената площ е 4.5 дка при максимални размери от 100 на 75 m. По трасето на северозападната стена били издигнати четири плътни кули, отстоящи на 25 m една от друга. Приблизително в средата на югозападната крепостна стена била изградена една четириъгълна кула- порта, външния вход на която бил затварян с катаракта, а вътрешния с двукрила врата. При по- късно преустройство ширината на входа била намалена на половина и сведена до 1.30 m Достъпът бил възможен и през една потерна на северозападната крепостна стена, разположена непосредствено южно от кула 3. За изкачване на бойната платформа, били изградени 3 еднораменни стълби с ширина от 1.2 до 1.3 m Крепостната стена е изградена лицево от каменни дялани блокове, с пълнеж от ломени камъни, споени с червен хоросан с парченца счукана тухла. Крепостта е издигната в края на 5 и началото на 6 век и е просъществувала до края на 6 и началото на 7 век.
Надморска височина: 20 m. GPS координати: 43°26’15” С.Ш. и 28°32’43” И.Д.
Библиография: Торбатов, Сергей. Укрепителната система на провинция Скития (края на 3- 7 в.). Велико Търново, 2002.
Вижте по-голяма карта
събота, 27 март 2010 г.
"Хач бурун кале", късноантична крепост
Късноантична крепост "Хач бурун кале" се намира на 1.34 km южно от с. Ново Ботево, на носообразното възвишение "Хач бурун", при стока на Суха река и нейния приток Света Марина. За нея пръв съобщава К. Шкорпил. Укреплението има приблизително вид на трапец. Южната му част има равен терен, а по- голямата му северна част е със среден наклон на север. Въпреки системното извличане на каменен строителен материал в миналото, крепостните стени си личат сравнително добре. Най- пострадал е югоизточния ъгъл на укреплението, където трасето на южния и източния зид се проследяват в негатив. Източния ъгъл се охранява от една издаваща се на юг четириъгълна кула. На югозападния ъгъл има още една четириъгълна кула, също издаваща се на юг. На южната страна има още една четириъгълна кула, която се намира в средния сектор на стената, изнесена леко на запад. Трасето на южната стена е леко извито в дъга, като се състои от три праволинейни отсечки от които средната е с най- голяма дължина. Главната порта се е намирала в една от чупките, на около 15 m от западния фланг на зида. Пред южната крепостна стена е била изградена още една стена (протейхизма), изградена на 15 m пред главната стена. Тя точно повтаря конфигурацията на основната стена, като отстои на 5-6 m от челата на кулите. Връзката между двата зида е посредством къс напречен зид на западния край, като такъв в източния край такъв не личи. Пред фронта на протейхизмата в скалата е бил прокопан дълбок и широк ров. Северния зид също е имал протейхизма. Тя не е успоредна на основния зид. В западния си край отстои на 8 m от основния зид и на около 15 m в източния си край. Протейхизмата достига до северната крепостна порта, разположена на около 10 m от североизточния ъгъл на крепостта, но не продължава източно от нея. На северната стена не се забелязват следи от кули. На източната и западната стена също няма следи от кули. Целия терен на крепостта е гъсто застроен. Построена е в първата половина на 4 век и е съществувала до края на 6 или началото на 7 век. Стратегическото и положение е осигурявало перфектни условия за водене на далечни наблюдения и контрол над гъсто населения през късноримския период район, както и умело проектираната и прецизно изградена укрепителна система, предполагат военен произход на укреплението. Площта му е 16 дка и следва да бъде определено като кастел, а функциите военно- полицейски. По- късно през 5-6 век, кастелът вероятно е придобил функциите на укрепено селище, но запазва функциите на важен стратегически опорен пункт.
Надморска височина: 273 m GPS координати: 43°28’04” С.Ш. и 27°42’34” И.Д.
Библиография: Торбатов, Сергей. Укрепителната система на провинция Скития (края на 3- 7 в.). Велико Търново, 2002.
Карта на крепостта:
Вижте по-голяма карта
"Тимогиция", aнтична, късноантична и средновековна крепост
Антична, късноантична и средновековна крепост "Тимогиция" се намира непосредствено южно от село Твърдица, на срещуположния (десен) бряг на преминаващото край него суходолие "Калайджи дере". Изградено е над почти отвесния и скалист източен склон на един къс и дълбок страничен дол, вливащ се от юг в суходолието. Укреплението не е било обект на археологическо проучване. Понастоящем теренът му е обрасъл с гъста горска растителност, а останките му са силно обезличени, в резултат от хищническото ограбване на каменния строителен материал в миналото и на активната иманярска дейност в настоящето. К. Шкорпил описва крепостта в неговия личен архив. Съвременното състояние на останките не позволява проверка на регистрираните данни.
Укреплението е било с неправилен трапецовиден план. Голямата му основа имала дължина около 70 m и опирала на ръба на оголения скален венец в посока запад. Следи от укрепяване от тази страна не били засвидетелствани. Максималната ширина на укреплението достигала 45 m Фронтът му бил ориентиран към платото, поради което югоизточната му страна била най- силно укрепена. Тук били изградени три големи кули: по една в двата ъгъла и една- вероятно кула- порта в средата на зида. Ъгловите кули били полигонални, с диаметър около 12 m, а средната- квадратна, също със страна 12 m Останки от кули се разпознавали и в западните краища на напречните крепостни стени, непосредствено над скалния стръмен склон. Планът на северозападната кула не бил определен, но тази в югозападния ъгъл била четириъгълна. Тя била изнесена на 5 m пред крепостната стена и свързана с коридор, широк 1.4 m Стената е изградена от квадри с изключителна прецизност. Те били подредени в правилни хоризонтални редове. Вътрешността и била запълнена с ломени камъни и хоросан.
К. Шкорпил съобщава за наличието на втора отбранителна линия "във вид на насип", отстояща на 45 крачки пред стените на крепостта. Това външно укрепление имало трапецовиден план с максимални размери 180 на 100 крачки, било е построено през Първото българско царство.
Надморска височина: 57 m GPS координати: 43°36’35” С.Ш. и 28°27’25” И.Д.
Библиография: Торбатов, Сергей. Укрепителната система на провинция Скития (края на 3- 7 в.). Велико Търново, 2002.
Карта на крепостта:
Вижте по-голяма карта
Укреплението е било с неправилен трапецовиден план. Голямата му основа имала дължина около 70 m и опирала на ръба на оголения скален венец в посока запад. Следи от укрепяване от тази страна не били засвидетелствани. Максималната ширина на укреплението достигала 45 m Фронтът му бил ориентиран към платото, поради което югоизточната му страна била най- силно укрепена. Тук били изградени три големи кули: по една в двата ъгъла и една- вероятно кула- порта в средата на зида. Ъгловите кули били полигонални, с диаметър около 12 m, а средната- квадратна, също със страна 12 m Останки от кули се разпознавали и в западните краища на напречните крепостни стени, непосредствено над скалния стръмен склон. Планът на северозападната кула не бил определен, но тази в югозападния ъгъл била четириъгълна. Тя била изнесена на 5 m пред крепостната стена и свързана с коридор, широк 1.4 m Стената е изградена от квадри с изключителна прецизност. Те били подредени в правилни хоризонтални редове. Вътрешността и била запълнена с ломени камъни и хоросан.
К. Шкорпил съобщава за наличието на втора отбранителна линия "във вид на насип", отстояща на 45 крачки пред стените на крепостта. Това външно укрепление имало трапецовиден план с максимални размери 180 на 100 крачки, било е построено през Първото българско царство.
Надморска височина: 57 m GPS координати: 43°36’35” С.Ш. и 28°27’25” И.Д.
Библиография: Торбатов, Сергей. Укрепителната система на провинция Скития (края на 3- 7 в.). Велико Търново, 2002.
Карта на крепостта:
Вижте по-голяма карта
"Кария / Карея", късноантична крепост
Късноантична "Кария" и ранновизантийска крепост "Карея"/"Кареас" се намира на 6 km източно по права линия от центъра на гр. Шабла и обхваща нос Шабла. Възникнала към края на 5 и началото на 6 в.пр.н.е. и е просъществувала до към края на 6 век. Пристанището на града е било направено изкуствено, чрез издигнати каменни насипи- вълноломи от север, изток и юг, които са оформили басейн с дължина 280 m и ширина 120 крачки, според описанието на К. Шкорпил. Стената на крепостта е издигната през късната античност. Укрепителни съоръжения били издигнати на носа, който тогава се е издавал по- навътре в морето и затварял тогава от югозапад закрития пристанищен басейн. Според бележките на К. Шкорпил, укреплението имало четириъгълен план с размери 67 на 40 крачки. Зидът на крепостта е бил изграден от ломени камъни, споени с бял хоросан и е бил широк 1.65 m В северния и южния ъгъл на западната стена е имало по една квадратна кула. Според археологическите останки, укреплението има схема на класически квадрибургум и може да се класифицира като малък кастел, с четириъгълни ъглови кули, които се издават ненапълно пред стените. Укреплението е издигнато най- рано през първата половина на 4 век. Стандартите на квадрибургите предполагат приблизително квадратна реконструкция на неговия план с размери 60 на 60 m. Укреплението е изпълнявало военно- полицейски функции, изразяващи се в охрана на пристанището, наблюдение и контрол на сухопътния и морски трафик в района, събиране на разузнавателни данни, контрол на търговията и осъществяване на имперската данъчна и митническа политика. Укреплението е приело името на селището, в чертите на което е било издигнато. От намерените материали, се предполага, че е разрушено при хунските нашествия през втората четвърт на 5 век, както и селището Кария. Към началото на 20 век, източната му половина вече била напълно унищожена, поради пропадането на морския бряг. Руините на крепостта били използвани за построяването на Шабленския фар.
Археолога Сергей Торбатов установява построяването на ранновизантийско укрепление на мястото на римското. Това става около 1 век след разрушаването на римското. Построено е по времето на император Юстиниян 1. Големите промени на крайбрежието от късната античност до наши дни не позволяват точното установяване на размерите на крепостта. Новото укрепление е било изградено от добре обработени каменни блокове. Северната стена е била широка 2 m. Тя е следвала точно трасето на римския кастел, като ъгловата кула между северната и западната стена, вече не била квадратна а кръгла. Западната стена не следва трасето на римската. Тя е била широка 1.9 m в северната си част и 2 m в южната. Минавала е през югозападната ъгловата римска кула, като запазва от нея само остатъка, който е стърчал западно пред стената, като го запазва като междинна правоъгълна кула и продължава на юг. В крепостната стена бил вграден вход към кулата, широк 3.12 m. На юг от тази кула не може да се установи как е изглеждало византийското укрепление, поради изменението на крайбрежната ивица през вековете.
Ранно- византийското укрепление е построено към средата на 6 век, заедно с крепостите при Камен бряг 2, Тимум запад и Балчик- Тузлата, които укрепления са били част от цялостната защитна мрежа, издигната по това време от Византия. Унищожено е през периода 563-564 г. при някое варварско нашествие. Следва възстановяване на крепостта от страна на Византия, след много кратък период. Към края на 6 век, укреплението е окончателно разрушено.
Надморска височина: 1 m GPS координати: 43°32’22” С.Ш. и 28°36’25” И.Д.
Библиография: Торбатов, Сергей. Укрепителната система на провинция Скития (края на 3- 7 в.). Велико Търново, 2002.
Карта на крепостта:
Вижте по-голяма карта
Археолога Сергей Торбатов установява построяването на ранновизантийско укрепление на мястото на римското. Това става около 1 век след разрушаването на римското. Построено е по времето на император Юстиниян 1. Големите промени на крайбрежието от късната античност до наши дни не позволяват точното установяване на размерите на крепостта. Новото укрепление е било изградено от добре обработени каменни блокове. Северната стена е била широка 2 m. Тя е следвала точно трасето на римския кастел, като ъгловата кула между северната и западната стена, вече не била квадратна а кръгла. Западната стена не следва трасето на римската. Тя е била широка 1.9 m в северната си част и 2 m в южната. Минавала е през югозападната ъгловата римска кула, като запазва от нея само остатъка, който е стърчал западно пред стената, като го запазва като междинна правоъгълна кула и продължава на юг. В крепостната стена бил вграден вход към кулата, широк 3.12 m. На юг от тази кула не може да се установи как е изглеждало византийското укрепление, поради изменението на крайбрежната ивица през вековете.
Ранно- византийското укрепление е построено към средата на 6 век, заедно с крепостите при Камен бряг 2, Тимум запад и Балчик- Тузлата, които укрепления са били част от цялостната защитна мрежа, издигната по това време от Византия. Унищожено е през периода 563-564 г. при някое варварско нашествие. Следва възстановяване на крепостта от страна на Византия, след много кратък период. Към края на 6 век, укреплението е окончателно разрушено.
Надморска височина: 1 m GPS координати: 43°32’22” С.Ш. и 28°36’25” И.Д.
Библиография: Торбатов, Сергей. Укрепителната система на провинция Скития (края на 3- 7 в.). Велико Търново, 2002.
Карта на крепостта:
Вижте по-голяма карта
Карта на крепостите в България
Съвременна карта на крепостите по българските земи, която е готова за използване директно с Google Maps, а също така и в Google Earth (още следва).
Абонамент за:
Публикации (Atom)
